В началото на 2024 г. отправяме поглед към дейността на библиотеката през 2023 г. През изминалата година библиотеката продължи да се утвърждава като културно, образователно и социално средище в града, като институция, която е отговорна към потребностите на хората и отворена към съвременните технологии и тенденции.
ЧИТАТЕЛИТЕ
Регистрираните посещения за заемане на книги в библиотеката са 23109. Броят на активните читатели е 2028, като от тях 876 са деца до 14 г. възраст. По професионална принадлежност най-голям е броят на регистрираните философи, историци, педагози, филолози – 144, следвани от инженерно-техническите специалисти -128 и учителите – 87. Заетите от библиотеката библиотечни документи са 32661, от които 28650 са книги и 4004 периодични издания.
ЧЕТЕНЕТО, КНИГИТЕ И АВТОРИТЕ
Библиотечната статистика показва голямо разнообразие в читателските потребности и интереси. 17405 са заеманията на художествена литература за възрастни, 7303 на художествената литература за деца. Заетата отраслова литература за деца е 912 , а за възрастни 7041 . Най-голям бил интересът към към библиотечните документи от обществените науки /1380/, следван от литературознанието /1204/, философия и психология/866/, математика и естествени науки/738/.
Статистиката за най-много заемания в детският отдел на библиотеката подрежда автори и заглавия, които се изучават в училище и са част от препоръчителната литература. Това са Марк Твен с „Приключенията на Том Сойер”, „Автобиографията“ на Бранислав Нушич, Валери Петров с „Пет приказки” , Николай Кун със „Старогръцки легенди и митове”, Станка Пенчева с „Мили бате“, Антоан дьо Сент-Екзюпери с „Малкият принц“, „Български предания и легенди”, Джани Родари с „Приказки по телефона“, Джерълд Даръл с „Моето семейство и други животни“ и други.
Сред най-предпочитаните детски книжки се нареждат и поредицата на Джеф Кини „Дневникът на един Дръндьо“, „Хари Потър“ от Дж. К. Роулинг , „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън, всички книги на Джулия Доналдсън и Дейвид Уолямс , поредицата за барбароните, Франклин и Маргаритка.
От българските автори и заглавия се класират Катя Антонова с поредицата за феята Ванилия, Милен Хальов, с „Кало Змея“, Петя Кокудева, Илия Деведжиев, Юлия Спиридонова, Мая Дългъчева, Петя Александрова и други.
От изучаваните в училище български творби най-предпочитани тази година са разказите на Елин Пелин, Йордан Йовков, следвани от Иван Вазов и „Под игото“. „Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков.
Според статистиката от автоматизираната библиотечна система продължават да са четени и Мигел де Сервантес и неговият роман „Дон Кихот де ла Манча“, „Старогръцки митове и легенди“ на Кун, Шекспир с „Хамлет“.
Класацията за най-заемани български автори от потребителите оглавява „Времеубежище“ на Георги Господинов. На траен интерес за поредна година се радват и останалите му книги. След него се нарежда Мария Лалева с „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“. Други четени автори на 2023 г. са: Людмила Филипова с „Войната на буквите”, Виктория Бешлийска с книгите си „Глина“ и „Сърце“, Георги Бърдаров с „Absolvo те”, Розмари Де Мео със „Стопанката на Господ“ и „Зарана“, Токораз Исто с поредицата „България” , Захари Карабашлиев с „Рана” и „Опашката”, „Жива” от Ина Ясипова, Ивинела Самуилова, Стефан Цанев, Теодора Димова.
И през 2023 година на върха в класациите за най-четени чужди автори са: Даниел Стийл, Сандра Браун, Нора Робъртс, Лайза Клейпас, Лусинда Райли, Сара Елизабет Филипс, Барбара Тейлър-Бредфорд, Джоджо Мойс.
Непроменен е интересът към автори като Джефри Арчър, Мери Хигинс Кларк, Дейвид Балдачи, Джон Гришам, Майкъл Конъли, Ники Френч, Джеймс Ролинс .
За поредна година сред търсените автори се нареждат и писателите от скандинавски произход с техните криминални романи и трилъри: Ю Несбьо, Юси Адлер-Улсен, , Камила Лекберг, Стиг Ларшон и дебютният роман „Кестеновия човек“ на Сьорен Свайструп.
Не стихва интересът към поредицата за инспектор Гамаш на канадската писателка Луиз Пени, а една от най-четената и най-търсена книга в Амазон „Където пеят раците“ на Дилия Оуенс, по която излезе и филм, заема 10-ото място по четения за 2023 година.
Траен остава интересът към автобиографиите и биографиите на известни личности от всички области на изкуството, спорта и обществения живот. Продължават да се радват на читателски интерес книги за самоусъвършенстване и позитивно мислене, приложна психология, медицина и здраве, спорт и пътешествия.
Посочените данни показват, че и през 2023 г. се запазва традицията да бъдат четени предимно произведенията за ученици, които очевидно са едни от най-активните потребители на библиотеката.
Фондът на библиотеката е обновен с 2051 библиотечни документа, от които 410 са постъпили като дарение, 600 от реализираното на проекта „Българските библиотеки –съвременни центрове за четене и информираност” към Министерството на културата.
ПРОГРАМИТЕ И ПРОЕКТИТЕ
Библиотеката работи по различни програми с мрежа от партньори на регионално, национално и международно ниво.:
- „По-близо до книгата” – за насърчаване на четенето
- „Съхраняване и популяризиране на културното наследство”
- „Повишаване на екологичната култура”
- „Повишаване на дигиталната компетентност”
- „Развитие, стимулиране и популяризиране на доброволчеството”
- „ Стимулиране на ранното детско развитие”
- „В помощ на безработните лица”
През 2023 г. библиотеката беше място за срещи, обучения, творчески работилници, изложби, концерти и др.
В програмата „Ваканция в библиотеката” се включиха над 230 деца, като в периода от 1 юли до 15 септември бяха проведени 21 занимания за деца, включващи творчески работилници, игри и образователни модули.
През годината са проведени 66 интерактивни библиотечни урока на групи от детските градини и училищата от града на различни теми в подкрепа и допълване на формалното образование. Най-голям бе интересът към темите по програмата Детски образователен планетариум „Пътешествие във Вселената”.
Едно от най-значимите събития за 2023 г. бе откриването на Тийн зона в библиотеката по програма на Национален фонд „Култура”. Благодарение на реализирането на проекта по програмата се създаде мултифункционално пространство, в което се организират и провеждат обучения, творчески работилници, срещи с автори и др., ориентирани не само към тийнедърите, но и към останалите възрастови групи.
Градска библиотека участва в Проект ADELE (Advancing Digital Empowerment of Libraries in Europe) по програма Еразъм +. Целта на проекта е да насърчи използването на цифрови технологии чрез придобиване и развитие на цифрови компетенции в областта на неформалното образование за възрастни.
През 2023 библиотеката беше партньор в реализирането на обучението на безработни лица по проект „Възможност за реализиция” и в реализирането на програмите от културния календар на Община Асеновград със свои инициативи и като домакин на част от събитията – изложби, конкурси, срещи с автори и др., като е ключов партньор на Община Асеновград в реализирането на програмата „Дни на книгата” за популяризиране и насърчаване на четенето.
Екипът на библиотеката изказва благодарност към всички партньори за сътрудничеството и ползотворната съвместна работа!
За повече информация:
М. Марковска – директор на Градска библиотека Асеновград, тел. 0876840829