Архив
2020 – Поглед към читателите, четенето, услугите и програмите на библиотеката
Дигитален център
Асеновград отбеляза 95-годишнината от рождението на Борис Димовски с фотодокументална изложба „Люти чушки“
Градска библиотека – Асеновград се включи в Европейските дни на наследството
Излъчване на документалния филм „1872“ – Последната година от живота на Васил Левски
Асеновград с четири подадени проекта за
развитие на библиотеките
Градска библиотека Асеновград с одобрен проект за обновяване на библиотечните фондове
Маратон на четенето 2020 в дигитална среда
Книга за съдбата на малоазийските българи беше представена в Градската библиотеката
Библиотеката представи Михаил Свирачев и дебютната му книга „Кралски лагер“
Библиотечен урок по родолюбие
в памет на Васил Левски
Паметен кът за академик Благовест Сендов
В началото на 2021 г. отправяме традиционния поглед към резултатите от дейността на библиотеката през една нетрадиционна година – 2020, която постави своите предизвикателства пред всички, в това число и библиотеките, които за първи път в своята вековна история бяха принудени да затворят врати за читателите, като по този начин запазят най-ценния ресурс –тяхното здраве.
През тази нелека година библиотеката продължи да се развива като културно, образователно и социално средище в града, като институция, която е отговорна към потребностите на хората и отворена към съвременните технологии и тенденции.
ЧИТАТЕЛИТЕ
През 2020 г. регистрираните активни читатели на библиотеката са 1763, с 1/3 по-малко в сравнение с 2019 г. От тях 752 са децата до 14 г. възраст. По професионална принадлежност се запазва тенденцията от 2019 г. – най-голям е броят на регистрираните:
философи, историци, педагози, филолози – 142,
следвани от инженерно-техническите специалисти -132
и учителите – 76.
Регистрираните посещения в библиотеката са 17493, като 14395 са заемане на книги, а в читалня 3098.
На 23 януари 2020 г. от 10 часа във фоайето на Градската библиотека беше открит паметен кът за съболезнования по повод кончината на академик Благовест Сендов.
Гражданите почетоха паметта на именития ни съгражданин.
На 18 февруари 2020 г. от 13 часа Градска библиотека „Паисий Хилендарски” гостува с библиотечен урок по родолюбие на ученици от ОУ” Христо Ботев” – Асеновград. Темата на урока е „Васил Левски – икона на българската свобода” и е посветена на 147-годишнината от обесването на Апостола на свободата. Екипът на Градската библиотека бе подготвил за учениците от 3 и 4 клас интересни материали и състезания , за да си спомнят и научат интересни факти за паметната личност.
На 20 февруари 2020 г. от 19 часа в Бар „Кошипраим” Градска библиотека „Паисий Хилендарски” се проведе среща с Михаил Свирачев и беше представена дебютната му книга „Кралски лагер”. Мишо работи като библиотекар в Американския център на НБ ”Иван Вазов” – Пловдив и често посещава Градската библиотека в Асеновград по различни проекти. Той беше човекът, който пръв представи на малките асеновградчани роботите „Финч” и Bee Bot и възможностите им за програмиране. По негово предложение библиотеката ни стана една от 13-те в страната, в които се проведоха курсове за обучение за деца програмиране с програмата Скрач по проект „Generation Code” , в който участваха деца от всички училища.
Книгата „Незаличима диря – съдбата на малойзийските българи“ бе представена на 27-ти февруари от 17.30 часа в Градска библиотека „Паисий Хилендарски” – Асеновград. Автор на книгата е доц. Тонка Василева. Представянето се организира съвместно с Тракийско дружество „Родопи“.
Доц. Тонка Василева е автор на статиите „Малоазийските българи“ , „Незавидната съдба на малоазийските българи“ и „Спасение от робията в сърцето на поробителя“. Последното й произведение е книгата „Незаличима диря – съдбата на малоазийските българи“. Носител е на множество държавни отличия. Родена е в град Ивайловград. Като потомка на малоазийските българи, израства със спомените, разказите и песните на своята баба -бежанка от село Урумча, Мала Азия. Дълбоко в детското ѝ съзнание се врязват картините на бежанския път, предаден в сълзи и лъч надежда.
Представянето на книгата беше по повод 142-годишнината от Освобождението на България.
Градска библиотека „П. Хилендарски” се включи в националната кампания „Маратон на четенето” 2020 г, който се проведе за петнадесета година от Българската библиотечно-информационна асоциация. Тъй като предвидените традиционни инициативи не бе възможно да се осъществят, Градска библиотека се присъедини в „Маратон на четенето” с онлайн-четения в дигитална среда. Културна институция отправи покана за участие към популярни лица с местна и национална значимост, които представиха изпълнение на свои любими произведения. Те са споделени в YouTube канал и фейскук-страницата на библиотеката. В онлайн-четенето се включиха и деца, възрастни и семейства, които споделиха своя начин на общуване с книгата.
Именно в този момент бе особенно важно да се обърнем към мъдростта на словото и книгите като източник на знание, информация и средство за общуване.
Четири проекта за развитие на библиотечните дейности са подготвени в Община Асеновград. Единият проект е подготвен от екипа на Градска библиотека „П. Хилендарски” за обогатяване на библиотечните фондове с нови източници на информация по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” към Министерство на културата. Общата стойност на проекта е 12 хил. лева и при реализирането му фонда на библиотеката ще бъде обогатен с 887 библиотечни документа от 131 издателства.
Три проекта са подготвени по национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда” към Министерство на образованието по модул „Библиотеките като образователна среда”. Проектите са на СУ „Св. св. Кирил и Методий”, ПГ „Цар Иван Асен II” и ОУ „Христо Ботев”. И трите училища кандидатстват и за двете дейности по модула. По дейност 1 „Училищните библиотеки като образователна среда” са предвидени средства за обновяването на интериора и обогатяването на библиотечния фонд на училищната библиотека на СУ „Св. св. Кирил и Методий”. Останалите две училища, които не разполагат с работеща училищна библиотека, предвиждат създаване на кътове за четене /мебели и книги/, като ПГ „Цар Иван Асен II” предвижда да обогати и фонда на библиотеката си. Като част от тази са предвидени и разнообразни инициативи – срещи с автори, конкурси и др. Към дейност 2 „Обществените библиотеки като образователна среда” в проектните предложения са включени съвместни инициативи с Градска библиотека „П. Хилендарски” – час в библиотеката, срещи с творци, изложби, интерактивни библиотечни уроци и др. В тази дейност желание за партньорство и реализиране на съвместни инициативи са включени в проекта на СУ „Христо Ботев” гр. Куклен.
„Библиотеките като образователна среда” е нов модул към националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда” към МОН, чиято цел е разширяване на партньорствата между образователните и културните институции за осигуряване на по-качествено образование.
С изпълнението на дейностите по подадените проектни предложения ще се разшири обхватът на програмата „По-близо до книгата” на Градска библиотека Асеновград за насърчаване на четенето и грамотността, приобщаването на децата към знанието и духовността , която се реализира от 2011 г. в партньорство с Община Асеновград и образователните институции в града. С основните си модули „Час в библиотеката”, „Ваканция в библиотеката”, „Дни на книгата” програмата има за цел да бъде в подкрепа на формалното образование. СУ „Св. св. Кирил и Методий”, ПГ „Цар Иван Асен II” и ОУ „Христо Ботев” през годините са били от ключовите партньори в реализирането ѝ.
По повод 183 – годишнината от рождението на Апостолът на българската свобода на 15 юли /сряда/ от 21 часа в двора на Градска библиотека „Паисий Хилендарски” беше излъчен документалният филм „1872”. Филмът представя пътя на Дякона през бурната 1872 година – създаването на Вътрешната революционна организация и нейното развитие, терора, отношенията на Левски с неговите съратници. Има за цел да покаже една малко позната на българското общество гледна точка върху живота на Апостола, която все още е силно дискутирана в средите на българската историческа наука, като представя автентични документи и разкази на едни от най- значимите изследователи на делото на Апостола.
Филмът е съвместен проект между факултетния студентски съвет на историческия факултет и Студентска телевизия „Алма Матер” .
Събитието се провежде в пратньорство на Градска библиотека – Асеновград, Община Асеновград, Менар Филм фест и СУ „Св. Климент Охридски”.
С инициативата „Приказките оживяват” Градска библиотека „П. Хилендарски” се включи в Европейските дни на наследството на 18 септември 2020. „Европейски дни на наследството” (ЕДН) е съвместен проект на Съвета на Европа и Европейската комисия, която тази година се провежда под надслов: „Европа, общо наследство”. Тазгодишното издание на европейската инициатива бе посветено на връзката между наследството и образованието. Целта е милионите граждани на континента да се докоснат до културното наследство на всяка страна и да споделят общата загриженост за неговото опазване.
От 9.00 до 17.00 часа служителите на библиотеката ще очакваха малките читатели в Мултифункционалната зала „Коста Форев” , намираща се в Детски отдел. Децата, участвали в инициативата трябваше да разпознаят възможно най-голям брой приказни герои по стенописите, които самобитният художник Коста Форев ни завеща. С помощта на библиотечните специалисти трябваше да открият съответните творби, в които са описани героите.
Целта на инициативата бе децата да се докоснат не само до писменото наследство, но и до творчеството на асеновградския художник Коста Форев, за който изтъкнатия изкуствовед Светла Москова казва:
„Няма в българското изкуство художник като Коста Форев. Оригиналния образен език се дължи на неговата човешка характеристика. Картините му са изпълнени със свят, който очарова с непосредствеността си, с неочакваните хрумвания, с непрекъснатия интерес, който предизвиква.
Творчеството на Коста Форев е безкрайно богаство за Асеновград и Пловдив, за страната ни и за света, който ни заобикаля. Неизчерпаема е дълбочината на неговия безконечен свят, в който съществува всичко – и радост, и тъга, и любов, и омраза, и неподражаема насмешка. Всичко това, което е един луд, луд свят, в който живите живеят, неродените очакват, а отишлите си от нас, остават завинаги в сърцата ни”
При провеждането на събитието ще се съблюдаваха всички противоепидемични мерки във връзка с пандемията от Covid-19.
На 20 октомври 2020 г. се навършиха 95 години от рождението на големия български художник – график и карикатурист – Борис Димовски.
По този повод в Градска библиотека – Асеновград ще беше открита фотодокументална изложба „Люти чушки” на Музея на хумора и сатирата- Габрово, която представя емблематичния сборник на Радой Ралин, илюстриран от Борис Димовски. Гражданите и гостите на имаха възможност да видят и пишещата машина на Радой Ралин.
Сборникът „Люти чушки“ е публикуван през 1968 година. Съдържа народни епиграми, подбрани и озаглавени от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски. Комбинацията от популярна римувана сентенция, към която авторите добавят заглавие и изображение, и така я осъвременяват и придават нови смисли, превръща епиграмите- карикатури в популярно сатирично четиво. Те лесно се запомнят, рецитират и мислено се “ дописват“ от читателя с още асоциации и критики към несправедливостите в социалистическата действителност, които не се коментират открито в обществото, но с които всеки те е сблъсквал. Илюстрованите епиграми езоповски назовават дълго неизказани проблеми и дават на читателя удовлетворението, че принудителното обществено мълчание е отмъстено. Епиграмите, събрани в “ Люти чушки“ , започват да се появяват в пресата още през 1964. Ръкописът на Радой Ралин е предаден на издателство “ Български художник“ през 1964, илюстриран е от Борис Димовски през 1966, след което почти две години бива редактиран и проверяван. Така например епиграмата „Скрита резерва: Не е Тодора за пред хора“ отпада заради връзката, която читателят би могъл да направи с името на министър-председателя Тодор Живков. Книгата е одобрена за печат през май 1968, а през юни е взето е решение за впечатляващия тираж от 40 000 копия. Очаква се сериозен пазарен успех, с който “ Български художник“ да постигне издателския план. Книгата е отпечатана през есента на 1968 година. Дългият път от ръкописа до печатното издание, продължил четири години, приключва имено в края на бурната 1968- годината , в която властта е силно притеснена от случващото се в Чехословакия и е взела редица мерки да предотврати подобен сценарии на родна почва.
Изложбата ще бе открита на 20.10.2020 г. от 17.30 ч. гостува до 20.11.2020 г.
На 22.12.2020 г. бе открит „Дигиталният център” в Градска библиотека „Паисий Хилендарски”. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на КЦМ 2000 ГРУП и Община Асеновград . Целта на проекта е съхраняване, опазване и популяризиране на книжовно-документалното наследство на Община Асеновград. Общата стойност на проекта е 30 хиляди лева, като 18 хиляди от тях са дарение на КЦМ 2000 ГРУП за цялостното оборудване на дигиталния център – скенер, моторизирана везна, софтуер, компютър, монитор и обучение на оператори.
„Дигиталният център” е една инвестиция в бъдещето, в която се срещат миналото и настоящето. Като първи етап от дигитализацията ще включва местния периодичен печат, който съхранява историята на нашия град.
Екипът на библиотеката изказва благодарности на КЦМ 2000 ГРУП за направеното дарение, на ръководството на Община Асеновград, в лицето на кмета д-р Христо Грудев, без чиято подкрепа няма проекта нямаше да се осъществи , на общинската администрация, на директора на РНБ”Иван Вазов” Пловдив – Димитър Минев и ръководителя на дигиталния център – Иван Крачанов, на директора на библиотеката при Медицински университет Пловдив – Мая Урумова за подпомагането ни при избора на подходяща техника.
Проектът нямаше да се осъществи и без усилията на екипа на библиотеката, който подготви специална зала, която бе напълно обновена, така че центърът да има съвременен облик.
В навечерието на Рождество Христово нека да си пожелаем светли празници и една и изпълнена със здраве, топлина, мир, хармония и любов 2021!
В края на месец април Министерството на културата обяви конкурсна сесия за финансова подкрепа на библиотеките при обновяване на фондовете им с книги и други информационни източници по Програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” 2020 г. Конкурсната сесия е на обща стойност 1 млн. лв. и е насочена към Националната библиотека, регионалните и общински библиотеки.
Постъпили са 44 проектни предложения на обща стойност 868 125,84 лв. От тях са одобрени 36 проекта, които са на обща стойност 714 385 лв.
Градска библиотека „Паисий Хилендарски” е сред одобрените библиотеки, които ще получат субсидията от Министерството на културата за закупуване на нови книги.
Стойността на проекта е за 11 999,43 лв., с които ще бъдат закупени общо 887 тома. Избраната нова литература е от общо 131 издателства, като 23 % от новите книги ще бъдат от български автори. Цялата сума се осигурява от Министерство на културата, без съфинансиране от бюджета на библиотеката.
Проектната разработка на библиотеката е съобразена с информационните и културни потребности на гражданите в нашата община. Включени са заглавия от художествената литература, литературата за деца, справочната и научно-популярната литература, издирена от българските издателства сред които са : „Бард“, „Егмонт България“, „Ентусиаст“, „Жанет-45″,“Колибри“, „Сиела“ , „Фют“ и други.
Градска библиотека „Паисий Хилендарски” кандидатства с проекти по програмата на Министерството на културата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” от 2006 г. насам. За 2019 г. е сред малкото библиотеки с одобрени проекти и по двете сесии.
След подписването на договора, закупуването и обработката на новите заглавия вероятно до края на годината новите заглавия вече ще бъдат сред читателите ни.