Проектното  предложение на Градска  библиотека „Паисий Хилендарски”” по програма „Едногодишна целева субсидия за подпомагане на дейността на държавни, общински и регионални институти за създаване, съхраняване и разпространение на произведения на изкуството и културата, както и за опазване и популяризиране на културно – историческото наследство” бе одобрено от  Национален фонд „Култура” към Министерството на културата. Общата  стойност  на  проекта е в размер на 5268 лв. Изпълнението на проекта е до 30 август 2022 г.

Програмата цели компенсиране на част от увеличените разходи за електрическа енергия по утвърдените нови цени на електрическа енергия през 2021 г. и финансово подпомагане на библиотеката за осъществяване на основните й дейности.

Градска библиотека „Паисий Хилендарски” Асеновград за поредна година спечели обявеният през месец февруари проект, финансиран от  Министерството на културата по програма  „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ – 2021 г. Участието в програмата бе на конкурсен принцип, чрез подготовка и защита на проекти, подготвени по утвърдени от министъра на културата правила. Първоначално  за общинските библиотеки общата стойност на всеки проект бе до 12 000 лв., но поради големия брой участници и ограничения бюджет, финансирането на одобрените проекти бе  намалено. Проектното предложение на библиотеката бе за 11 977 лв. с над 840 заглавия, но отпусната сума от Министерството на културата е на  стойност от 4 730 лв. с  359 заглавия.

Одобреният списък включва заглавия от над 130 издателства, както и разнообразни по жанр и области на знанието издания. Над 40% от книгите са на български автори. Подборът на литературата е извършен според читателските потребности и включва книги от различни области на знанието – художествена литература за възрастни и деца, учебно-помощна литература, различни справочни и енциклопедични издания.

Целта на програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” е да осигури финансова подкрепа за обновяване на библиотечните колекции, да се активизира интереса към книгата и четенето и да се съдейства за развитие на библиотеките като основни центрове за духовност, за придобиване на знания и информация.

Въпреки че библиотеката всеки месец обогатява фондовете си с литература от всички области на знанието – като покупка и като дарения, заглавията, одобрени по проекта, ще обогатят книжния фонд на библиотеката.

Първите книги закупени по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”- 2021г.  се очакват да пристигнат в библиотеката през месец  декември, а  през новата година вече и на разположение на нашите потребители.

В края на месец април Министерството на културата обяви конкурсна сесия за финансова подкрепа на библиотеките при обновяване на фондовете им с книги и други информационни източници по Програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” 2020 г.  Конкурсната сесия е на обща стойност 1 млн. лв. и е насочена към Националната библиотека, регионалните и общински библиотеки.

Постъпили са 44 проектни предложения на обща стойност 868 125,84 лв. От тях са одобрени 36 проекта, които са на обща стойност 714 385 лв.

Градска библиотека „Паисий Хилендарски” е сред одобрените библиотеки, които ще получат субсидията от Министерството на културата за закупуване на нови книги.

Стойността на проекта е за 11 999,43 лв., с които ще бъдат закупени общо 887 тома. Избраната нова литература е от общо 131 издателства, като 23 % от новите книги ще бъдат от български автори. Цялата сума се осигурява от Министерство на културата, без съфинансиране от бюджета на библиотеката.

Проектната разработка на библиотеката е съобразена с информационните и културни потребности на гражданите в нашата община. Включени са заглавия от  художествената литература, литературата за деца, справочната и научно-популярната  литература, издирена от  българските издателства сред които са : „Бард“, „Егмонт България“, „Ентусиаст“, „Жанет-45″,“Колибри“,  „Сиела“ , „Фют“ и други.

Градска библиотека „Паисий Хилендарски” кандидатства с проекти по програмата на Министерството на културата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” от 2006 г. насам.

След подписването на договора, закупуването и обработката на новите заглавия вероятно до края на годината новите заглавия вече ще бъдат сред читателите ни.

На 22.12.2020 г.  бе открит  „Дигиталният център” в Градска библиотека „Паисий Хилендарски”. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на КЦМ 2000 ГРУП  и  Община Асеновград . Целта на проекта е съхраняване, опазване и популяризиране на книжовно-документалното наследство на Община Асеновград.  Общата стойност на проекта е 30 хиляди лева, като 18 хиляди от тях са дарение на КЦМ 2000 ГРУП за цялостното оборудване на дигиталния център – скенер, моторизирана везна, софтуер, компютър, монитор и обучение на оператори.

„Дигиталният център”  е една инвестиция в бъдещето, в която се срещат миналото и настоящето. Като  първи етап от дигитализацията ще включва местния периодичен печат, който съхранява историята на нашия град.

Екипът  на библиотеката изказва благодарности на КЦМ 2000 ГРУП за направеното дарение,  на ръководството на Община Асеновград, в лицето на кмета д-р Христо Грудев, без чиято подкрепа няма проекта нямаше да се осъществи , на общинската администрация, на директора на РНБ”Иван Вазов” Пловдив – Димитър Минев и ръководителя на дигиталния център – Иван Крачанов, на директора на библиотеката при Медицински университет Пловдив – Мая Урумова за подпомагането ни при избора на подходяща техника.

Проектът нямаше да се осъществи и без усилията на екипа на библиотеката, който подготви специална зала, която бе напълно обновена, така че центърът да има съвременен облик.

 В  навечерието на Рождество Христово  нека  да си пожелаем  светли  празници и една  и изпълнена със здраве, топлина,  мир, хармония и  любов 2021!

Градска библиотека „Паисий Хилендарски” – Асеновград  спечели втори  проект за обновяване на библиотечния фонд. Проектът е по Програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” на Министерство на културата, сесия 2. Общата стойност на проекта е 4540 л. Средствата, които осигурява Министерството на културата са в размер на 4086 лв., а 454 лв. ще бъдат съфинансирани.
         Целта на програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” е да осигури финансова подкрепа за обновяване на библиотечните колекции, да се активизира интереса към книгата и четенето и да се съдейства за развитие на библиотеките като основни центрове за духовност, за придобиване на знания и информация.
         Със средствата по проекта ще бъдат закупени 390 нови книги, подбрани съобразно интересите и потребностите на читателите – художествена литература за деца и възрастни, учебна литература, научни и научно-популярни издания. Приоритетно са включени произведения на български автори.

Уникална за България мултифункционална зала „Коста Форев”   бе открита в Градска библиотека „П. Хилендарски” Асеновград в края на 2018 г. Тя е част от проекта „Трансформиране  на „Стаята на приказките” в „Мултифункционална зала „Коста Форев”, който се реализира от Градската библиотека с партньорството на Община Асеновград. Уникалното в проекта е, че мултифункционалната зала ще изпълнява функциите на мини-музей на художника; място за събития и инициативи в различен формат – изложби, срещи, представяне на книги и автори, обучения,  и вълшебна кутия, в която „Приказките оживяват”.

Идеята за промяна на концепцията на  „Стаята на приказките” с цел опазване и популяризиране на културно-историческото наследство се ражда преди три години, а в хода на изпълнението на проекта претърпява редица подобрения.

„Стаята на приказките” е създадена преди повече от 30-години почти с откриването на новата сграда на библиотеката в съответствие със съществуващата тогава тенденция  за създаване на подобни стаи в много библиотеки в страната. Своя незабравим отпечатък в нея оставя самобитният асеновградски художник Коста Форев като безвъзмездно създава уникални композиции – стенописи на едни от най-популярните приказни герои.

За него изкуствоведа Светла Москова казва:„Няма в българското изкуство художник като Коста Форев. Оригиналния образен език се дължи на неговата човешка характеристика. Картините му са изпълнени със свят, който очарова с непосредствеността си, с неочакваните хрумвания, с непрекъснатия интерес, който предизвиква.
Творчеството на Коста Форев е безкрайно богатство за Асеновград и Пловдив, за страната ни и за света, който ни заобикаля. Неизчерпаема е дълбочината на неговия безконечен свят, в който съществува всичко – и радост, и тъга, и любов, и омраза, и неподражаема насмешка. Всичко това, което е един луд, луд свят, в който живите живеят, неродените очакват, а отишлите си от нас, остават завинаги в сърцата ни”

С течение на времето от климатичните условия част от стенописите са унищожени, а стаята престава да изпълнява своите функции, но продължи да съхранява неопазено това богатство, скрито от погледа на потребителите на библиотеката. В продължение на години

 Идеята за  мини-музей на художника се роди първоначално от паралела с  Музеят „Дом на хумора и сатирата” в Габрово, където друг значим художник, свързан с Асеновград – Борис Димовски е оставил  своя отпечатък. По време на посещението във Финландия по проект „Еразъм+” и гостуването на библиотеката в град Порво бяхме впечатлени от залата на значимия финландски писател Мика Валтари. Именно това доразви концепцията за превръщането ѝ в мултифункционална зала. В последствие се появи идеята„Приказките оживяват”, която не само промени цялостната концепция на пространството, но по иновативен начин потапя посетителите  в света на приказките през погледа на художника. Реализирането на тази идея с помощта на мобилната технология „Разширена реалност” направи проф. Йордан Детев , който разказва:” Отначало идеята ми беше да възстановим стенописите на Коста Форев. Докато чакахме това да се случи се замислих за няколко неща:

1. Дали стилизираните образи на популярни наши и чужди приказни герои от приказки, представени в големи пана от 10 и повече приказки са достатъчно разпознаваеми за малките ни читатели? Или у тях ще остане само досега с изкуството на Коста Форев, наше асеновградско културно наследство?
2. Осъзнах нуждата от аниматор, който да въвежда детската аудидория във вълшебния свят на приказките, Да посочи Пинокио и да припомни неговата история, при това по начин, който да събуди мерак у децата да я прочетат и осмислят.
3. После се сетих, че днес най-горещата медия е видеото, а драматизации на приказки да искаш. Но как да свържа видеото със стенописите?
4. Бях чела напоследък, че мобилните устройства могат да разпознават всякакви изображения, а след това автоматично да стартират видеоклип направен, за да добави още визия към въпросното изображение.
5. Хрумна ми, че това може да се направи със стенописите с приказките и зала „Коста Форев” да стане интерактивна. Със смартфони и таблети, децата да слушат и гледат видео или анимация, но вече като виртуална реалност т.е. направо върху стенописите.
6. Имах една щастлива среща, която ми позволи тази идея да се реализира. Започнахме с „Тримата братя и златната ябълка”, а екипа неочаквано реагира – та това е ОРФИЧЕСКА приказка!? Слизането в долното царство е заемка от мита за Орфей! Разчоплихме темата и ето ни в нова роля – не само да добавяме видео към приказките, но и да ги развием до техния изначален произход, защото ЗАД ВСЯКА ПРИКАЗКА СЕ КРИЕ ЕДИН МИТ!”

„Приказките оживяват”  е иновативен проект свързан със съвременните технологии.  С помощта на мобилната технология „Разширена реалност“ всеки приказен герой от паната ще бъде разпознат от специално мобилно приложение, способно да стартира автоматично предварително подготвен видеоклип (анимация) към него, представящ съдържанието на приказката – главните герои и сюжета в рамките до 3 минути. Библиотеката се е погрижила децата да имат на разположение таблет с въртящ се статив, за да попаднат във вълшебното царство на смесената действителност от оживяващи приказки… 🙂

Работим и с детски педагог, който ще помогне на децата да се адаптират към подобна иновация и да развият интереса към многообразното запознаване с изкуството.

С помощта на мобилната технология „Разширена реалност” бяха  виртуално реставрирани липсващите стенописи.

 Работата по проекта премина  през няколко етапа – цялостен ремонт на залата и трансформирене от стая на приказките в мултифункционална зала, реставрация на стенописите от дъщерята на художника – Ламбрияна Форева и дигитализиране на културно-историческото наследство.

   Градска библиотека ”Паисий Хилендарски” Асеновград стартира изпълнението на проекта„Завръщане към корените” , финансиран от проект ”Читалища” на фондация „Пловдив 2019”. Проектът се изпълнява в партньорство с НЧ ”Никола Й. Вапцаров „  с. Тополово Регионален етнографски музей – Пловдив. Целта на проекта е да популяризира ролята и значението на българската шевица в традиционната култура, която за съвременните поколения е  непозната. Основните дейности по проекта са свързани с подготвянето на мобилна изложба „Българската шевица – тайния код”, която да провокира публиките да преоткрият смисъла на българските шевици и възроди интересът към тях; творчески работилници към читалището и библиотеката, в които ще бъдат обучени деца и възрастни във везбарско изкуство; кръгла маса и дефиле – конкурс за автентична носия ще доразвие и обогати познанията по темата.

  Проект на Градска библиотека „Паисий Хилендарски” Асеновград е сред одобрените   такива по програма на Министерството на културата, чиято основна цел  е да оказва финансова подкрепа за обновяване на библиотечните фондове, да провокира интереса към книгите и четенето,  да подкрепи развитието на библиотечните институции като основни стълбове на духовността,  основен източник на информация и знания в различни области.

216 обществени библиотеки в България, сред които и Градска библиотека „Паисий Хилендарски”, са одобрени с предложените от тях проекти да получат средства за попълване на библиотечните си фондове с книги, литературна и други информационни източници  съобразени с потребностите на гражданите. Общият размер на средствата, които ще бъдат разпределени между одобрените институции е 139 897 лв., а с всички тях предстои да бъдат сключени и договори след 23 ноември 2015 год.

Очаква се новите информационни източници да постъпят във фондовете на библиотеката в началото на 2016 г. Участието на Градска библиотека  в конкурсни сесии по програмата на Министерство на културата не е за първи път. Многократно институцията, която се грижи за  удовлетворяване  информационните потребности на местната общност, бива одобрена в различните конкурсни сесии и осъществява успешната реализация на проектите, които печели.