Изложба „на Васил Левски. Места на памет (1873 – 1933)“ ще бъде представена на 19 февруари от 17.30 ч. в Градска библиотека „Паисий Хилендарски“, Асеновград. Изложбата e подготвена от Института за исторически изследвания и Централната библиотека на Българската академия на науките и е част от Националната програма, приета от Министерския съвет на Република България за отбелязване на 150 години от гибелта на Васил Левски. Тя е знак за дълбоката почит на Академията към личността и делото на една от най-светлите личности в националния ни пантеон.

Българската академия на науките е свързана с Апостола от периода на своето учредяване. Забележително е, че едновременно с активното си участие в едно от първите събрания за създаване на революционна организация за освобождение на българите от османска власт, Васил Левски присъства и на заседание, на което букурещките представители са упълномощени да отидат в Браила, за да обсъдят Устава на Българското книжовно дружество. Известен факт е, че той е и един от първите дарители за това народополезно дело. Този жест има историческо значение не толкова като акт на материална подкрепа, а като част от неговото верую, като послание за силата на словото и книжовността в свободното бъдеще на нашия народ.

Историческите свидетелства сочат, че в своите обиколки в села, градчета и махали, основавайки революционните комитети, едни от най-верните сподвижници на Левски са местните учители и духовници, защото той е убеден, че чрез знанието може да се осъзнае какъв е смисълът на революцията и какво означава да си  свободен. Това убеждение е споделяно не само от него, но и от други идеолози на национално-освободителното движение. Неслучайно и неговият съратник Тодор Пеев, принуден да премине отвъд Дунава поради разкритията по време на съдебния процес в София, също съчетава революционната си дейност с деловодителска работа в Българското книжовно дружество и редактирането на „Периодическо списание“.

Експозицията проследява как се създават различните измерения на  героичния и трагичния образ на Левски – от мъченическата му смърт през 1873 до 1933 г. Представени са първата кратка биографична брошура, написана от Георги Яковлев Кирков, дописен и действителен член на Българското книжовно дружество, математик и създател на Картографския институт; значимото историографско дело на Захари Стоянов и Стоян Заимов. Гениалните произведения на Христо Ботев и Иван Вазов, които изграждат каноничната представа на поколения българи за делото, личността и гибелта на Левски, превръщайки го в може би единствената свята и неприкосновена за кощунствени посегателства фигура в националната ни история. Вниманието е насочено към емблематични места на паметта  – от паметника, недалече от тук, който не само в тържествени дни ни провокира да се замислим доколко сме изпълнили заветите на Апостола,  но ни напомня и в моменти на отговорни и сложни национални решения онова загадъчно, и предупреждаващо „Народе“ с 4-те въпросителните след него. Представени са сакралните знаци на родовата памет – къщата музей, и паметникът в Карлово, но и издигнатото наново Къкринско ханче  – място за размисъл и покаяние.

Постерите на изложбата експонират научни изследвания, учебници по история, художествени изображения, пощенски картички и др. Поставен е акцент върху първото всенародно честване на Апостола – 25-годишнината от обесването му (1898) – и създаването на Народния комитет „Васил Левски“ (1923), за да се проследи как се институционализира паметта за Васил Левски в свободна България.

Целта на изложбата и на проведената е не само да се представят нови документални открития и задълбочени научни проучвания, но и да бъдат популяризирани вече създадените места на паметта за Апостола и с  това да помогнат и на идващите след нас поколения да намерят своя Левски.

Източник: БАН https://www.bas.bg/?p=42808