Очакваме Ви на 5 ноември 2025 г. от 17.30 ч. в Градска библиотека „Паисий Хилендарски“ на среща с Веселина Узунова – автор на първата българска биографична книга за легендата на шлагера и премиера на книгата „ЦЕЛУВАМ ВИ,АСПАРУХ ЛЕШНИКОВ“

„Когато сърцето на човек прелива от любов, то често остава неразбрано и разбито.“

Преди век един българин взривява европейските концертни зали с фантастичните си изпълнения на модерната за онези времена развлекателна музика. „Това беше успех“, спомня си години по-късно Аспарух Лешников-Ари – „Аз пеех за хората с разбирането, че текстът, мелодията и моето пеене ги прави щастливи“. Съхранените през годините документи, спомени и фотографии на големия тенор разказват за дългия му, изпълнен с много събития живот – от мечтите и надеждите на талантливия българин, през бляскавия път към върховете на творческата слава, до тъжната забрава в залеза на неговия живот.

Авторът на първата биографична книга за Аспарух Лешников проследява живота му в бурните години на две унищожителни войни, бляскавия Берлин от 20-те и 30-те години, сложното време на нацисткия режим в Германия и забвението на комунистическа България.

След 1990 г. в българската преса се появяват десетки публикации с еднотипно съдържание, разказващи за тежката съдба, която социалистическа България отрежда на големия артист, родината, в която той живее в немилост 34 години. Разпространяваните сантиментални истории го правят известен, особено сред по-възрастната публика, която преоткрива музиката от старите плочи и с носталгия си припомня отминалата младост. Вечно усмихнатият, тих и скромен Ари, получил световно признание за своя талант, е определен в родината си като отживелица, звезда на т.нар. „стара градска песен“.

Книгата е резултат на упорита събирателска и изследователска работа на автора, както и на дългогодишните усилия на много хора да съхранят спомена за световноизвестния български изпълнител Аспарух Лешников-Ари. Особено ценна е информацията на семейство му в Англия и най-вече съхранените от внучката му – оперната певица Джесика Лешников, спомени на баба си Делфин. С предоставяне на целия личен архив на Делфин Лешникова тя направи възможно запълването на много неизвестни моменти в неговата биография.

Важно значение за изясняване на различни моменти от живота на Лешников са записаните му спомени и дългогодишната работа по тях на най-близките приятели на Аспарух Лешников, които остават до него до последния му ден – Георги Христов и Мирчо Сливенски. И двамата вече не са между живите, но издирената и съхранена от тях информация за живота на големия изпълнител, получена непосредствено от него, е безценна. В родния град на големия певец – Хасково, почитателите му Тодор Желев, Стилиян Калдъръмов, Борис Колев, Петър Ранчев, Дора Михайлова и други, съхраняват през годините спомени за различни събития в живота на техния известен някога и позабравен в годините на социализма съгражданин Аспарух Лешников. Благодарение на усилията им през годините днес в града има паметник на Аспарух Лешников, читалище с неговото име и музикален фестивал под името „С песните на Ари“.

Заслуженото внимание и благодарност към неговите най-верни почитатели в Германия и особено на професора в университета Марбург – Драгомир Димитров, който през годините е успял да издири и събере много от липсващите записи на български песни на Ари, и днес голяма част от тях мога да бъдат намерени в интернет пространството (читателят може да се наслади на част от тези записи чрез поставените в книгата кю ар кодове). С благодарност за любезното съдействие на служителите на БНР, Централен държавен архив, Архив на Държавна сигурност и Регионална библиотека „Хр. Смирненски“ – Хасково, към дизайнерите на книгата Постстудио и към тонрежисьора Ленко Драганов, който успя майсторски прецизно да подобри звука на някои от публикуваните стари и не особено качествени аудиозаписи.

Със специални благодарности към двамата научни рецензенти на книгата – историка доц. д-р Владимир Златарски и председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев. Сърдечна благодарност към служителите на Министерство на културата, които оцениха значимостта на предложената тема и подкрепиха финансово усилията ми, за да може тя да бъде реализирана.