В тийн зоната на отдел „Изкуство“ бе представена поетичната книга „Сок от нар“ на Елизабет Кръстева. Поезията на Елизабет Кръстева влиза в българската литература със солиден принос – чрез отражения и оригинална архитектура на нашата действителност. Тя е дълбоко премислена и неподдаваща се на мелодраматични нюанси, дори в стиховете, пряко посветени на любовта. В същото време те са мелодични като хармонично изпълнение на майсторски оркестър, в който всяка дума свири с Божествения глас на човешката истина. В първата книга на Елизабет по-голямата част от стиховете са написани преди години. В тях звучат достоверно и завладяващо вълненията на чистата и красива младост. Радостта и светлата тъга вървят ръка за ръка, а въпросите, на които всеки млад по дух човек търси отговор: обичал ли си някога така – до болка, до полуда, до забрава? Раздирал ли си своята душа, за да можеш да раздаваш на другия? Някои от изборите, които поетесата прави, са: в темите – общочовешки и тези на новото време; в отношението ѝ към любовта като велико земно преживяване, което „в птичи песни потърсих надежда“; в радостта, светла и непредизвикана, като витална същност на стиха; дори тъгата е отблясък на жизнелюбивата ѝ същност; в яркото присъствие на Родината, семейството и всичко свято, родено от Бога за хората. Веруюто на авторката остава непроменено – тя дълбоко обича и почита светините на своя български народ и неговите традиции, както и верността към Твореца. Четенето на поезията на Елизабет е удоволствие и ненасита, не само при първото докосване до чудните, изпълнени със светла енергия стихове, но и когато се върнеш, за да ги препрочетеш. Така се утвърждава онова, което сродява читателя с авторката – нейната Любов и преданост към Словото на Твореца.